Следродилно психично здраве
Част 1
Майчинството трябва да бъде избор, направен от тези, които са автономни, за да решат кой може да е най-добрият път към родителството. Но всеобхватната патриархална система превърна майчинството в обременяващо задължение и дълг.
Да бъдеш майка винаги е било символ на „успех, стабилност и блаженство“ и в крайна сметка подобни нагласи и вярвания оказват ненужен натиск върху жени, които са обременени от финансови обстоятелства, домашно насилие и история на нездравословни връзки.
Ролята на родител в исторически план е претърпяла своето развитие. Докато сме ангажирани да възприемем промяната в любовта, брака, семейството и родителството на новата ера, трябва да разгледаме по-сериозно психичното здраве на майчинството и как неглижирането на този проблем може да ни струва твърде скъпо в дългосрочен план.
Обществото е формирало една романтична представа за майчинството и отказва да надникне към един друг негов аспект- чувствата на загуба, умора, отговорност и вина, които майките често изпитват в сенките на телата си, превръщайки се в светилища на плодородието.
Ако се замислите, самото отглеждане и възпитание на детето е много по-празнувано от запазването на женската индивидуалност. „Радикално“ е да мислим за грижа за себе си по време на майчинството, защото ни е вкоренено да вярваме, че сме възпитатели, които имат майчински инстинкти.
Като се каже „майка“ се има предвид идеална жена. Обществото, в това число и различните видове медии, имат нереалистични очаквания за това как трябва изглеждат майките и майчинството – сияещи, влюбени в своите бебета, да изпитват само щастие от това да бъдат майки, да са напълно фокусирани върху своите бебета, да живеят в „блясъка на майчинството“.
Темите за аборта, осиновяването или стерилитет, са се избягвали поколения наред, за да смекчат представите около идеята за майчинството, кое е приемливо или не.
Депресията не се възприема като приемлив отговор на майчинството. Чувствата и страданията на жената са сведени до минимум, а и често се игнорират напълно. Сякаш на жената се гледа като на майка, а не като на отделна личност.
Иска ми се да можем да нормализираме тези преживявания. Иска ми се да можем да разкажем премълчаните истории за родилната тъга, следродилната депресия.
Тези истории са анонимни. Иска ми се да можем да „отпразнуваме“ тези моменти, защото тези жени са се борили и са продължили въпреки това.
Въпреки че семействата и приятелите също могат да са наясно, или да имат съмнения относно наблюдаваните промени, има много стигма около обсъждането на това какво означава и търсенето на помощ.
Търсенето на официална помощ също е свързана със собствена стигма и не всека жена избра да го направи, въпреки че знае, че нещо не е наред посещението при специалист ще е полза.
Подготвил за вас: Семеен консултант Деница Велкова
Изображение: Боян Велков