Социална и емоционална компетентност в ранна детска възраст
През първите няколко години от живота си детето непрекъснато поглъща и преживява нови неща. Заедно с основната информация за света, в който живеем, където птиците летят, водата е мокра, падането боли – малките деца учат за себе си и своите емоции. Положителните ранни преживявания в изграждането на взаимоотношения, представата за себе си и способността да се свързвате с другите по положителен начин са ключови фактори за развиване на уменията за успех в училище.
Свикнали сме да мислим и свързваме готовността за училище от гледна точка на азбучни знания и умения за математическо мислене, а не като поведенчески и емоционални умения. Социалното и емоционално знание или компетентност могат да бъдат много по-важни за определяне на академичния успех в детската градина и извън нея.
Развиването на такъв вид компетентност е от решаващо значение за готовността на детето за училище.
Без когнитивния, социален и емоционален самоконтрол, ученето ще е затруднено.
Защо социалните и емоционалните умения са важни?
Преди да се научат да следват указанията и да завършват задачите си в училище, малките деца трябва първо да развият усещане за това как техните действия и емоции влияят върху собственото им поведение и тези около тях. Младите мозъци са невероятно гъвкави през ранния детски период, а социалното и емоционално развитие е предпоставка за развитието на други важни умения за свързване.
Кърмачетата и малките деца развиват емоционални връзки чрез взаимодействия с възрастни, които след това формират основата за бъдещото развитие на емоционалната грамотност и съпричастност. В ежедневното взаимодействието първоначално със значим възрастен, се поставя основата на социалната и емоционална компетентност, малките децата усвояват ценна информация, която да използват в последствие, докато развиват взаимоотношения със своите връстници и възрастни, извън близките си.
Ролята на възрастните върху социалното и емоционалното благосъстояние в ранна детска възраст
Разбирането на ролята на емоциите и как тези емоции и последващите действия влияят на другите е голяма задача, а обгрижващите възрастни са ключова част от процеса.
Има няколко различни начина, по които учителите и грижещите се за децата повлияват ежедневно социалното и емоционалното развитие:
📌Наблюдение на близкото обкръжение
Малките деца постоянно наблюдават начина, по който техните родители и учители взаимодействат с другите. Те научават повече от това, което виждат, отколкото това, което им казваме да правят. Моделирането на подходящо поведение като споделяне с другите, благодарност и полезност, дават на малките деца план за взаимодействие с хората.
📌Идентифициране и назоваване на чувства и емоции
Малките деца могат да започнат да придобиват контрол над чувствата си, като се научат да етикетират емоциите си. Наличието на думи, които да прикачите към чувствата на гняв или страх, е началото на разбирането и справянето с чувства, които могат да причинят стрес или несигурност. Подкрепата на децата да говорят за начинът, по който се чувстват, даването на име на емоциите е добро начало за развитието на съпричастност, самоконтрол и състрадание към другите.
📌Подсилване
Винаги, когато детето демонстрира положително социално поведение, то трябва да бъде подсилено, за да придобие разбиране за това какво поведение е желателно. Някои деца ще изпитват гордост, когато бъдат похвалени за социално подходящо поведение – оказване помощ на приятел, споделяне на играчка или справяне с емоционален стрес , а за други- отговорът, който виждат от околните или личното им чувство за постижение, ще действа като подсилване. Твърде голямото внимание към негативното поведение може също да служи като подсилване и да доведе до повтаряне на неподходящи начини за взаимодействие с връстници или справяне с емоции.
📌Наблюдението на деца-връстници
Наблюдението на други деца на подобна възраст помага на децата да развият умения, свързани с теорията на ума. Тя обяснява способността да разберем, че другите хора имат свои мисли и чувства и че те могат да се различават от нашите. Например едно четиригодишно дете може да направи връзката между това, че майката на неговия приятел отсъства от тържеството и това кара приятелят му да се чувства тъжен. Теорията на ума е важно умение за децата да се развиват, защото осигуряват основа за доброта, съпричастност и грижа. Възрастните могат да помогнат на децата да развият умения за теория на ума чрез вербализиране на мислите и емоциите на другите деца (особено когато има конфликт).
📌Развитие на социална и емоционална компетентност
Създаването и развитието на такъв вид компетентност изисква от възрастните да могат да предоставят на детето отзивчива и чувствителна грижа. Когато децата растат в здравословна, грижовна среда, те развиват умения за саморегулиране и функциониране на изпълнителната власт през целия живот (работна памет, умствена гъвкавост и самоконтрол). Тези умения са необходими, за да се научат да правят избор и да бъдат автономни. С напредването на годините, децата стават все по-самостоятелни, те искат да научат повече за света и другите хора около тях. Въз основа на положителни модели на привързаност, формирани към възрастните, детето развива просоциално поведение, за да може да споделя и да се грижи, когато взаимодейства с други деца. Споделянето и грижовното поведение при децата се увеличават с възрастта. Когато децата развиват своите умения да изчакат своя ред, например, те имат по-голям успех в отношенията си с връстниците си и способността си да споделят и да се грижат.
📌Кооперативна игра
Кооперативната игра с други хора е един от начините малките деца да се научат да подобряват емоционалното си регулиране. От решаващо значение е да се създаде опит, който изисква сътрудничество и решаване на проблеми. До 3-4 годишна възраст децата, които развиват положителна и здрава емоционална грамотност, ще могат да използват уменията си, за да разберат социалната си среда и да управляват ежедневните социални взаимодействия. Емоционалната грамотност се отнася до способността на детето да идентифицира и обозначи емоциите, да разбира и чете чувствата на другите, да регулира и изразява чувствата си по социално подходящ начин, да развива и поддържа приятелства и да развива съпричастност. Изследванията показват, че децата, които са способни да идентифицират и описват чувствата си, имат повече приятели, по-малко конфликти и по-високи академични постижения от децата без тези способности.
📌Социално решаване на проблеми
Възможности за социално решаване на проблеми възникват безброй пъти през деня на детето. Независимо дали става дума за това кой ще играе с най-новата играчка или как да успокоят собствените си чувствата, децата постоянно получават възможност да решават проблеми с връстниците си. Децата, които разчитат на агресивни решения за решаване на проблемите си, като например удряне или дърпане, са склонни да мислят за проблема само от своята гледна точка. Те срещат трудности при разглеждането на проблем от гледна точка на другия.
Саморегулация
Възрастните могат да помогнат на децата да развият умения за саморегулиране: идентифициране и етикетиране на емоциите им, комуникация с нуждите, разбиране на емоциите и намеренията на другите, споделяне и грижа, изчакване на своя ред и разрешаване на проблеми, като ги насочват през преходите и им помагат да управляват силните чувства. Когато децата участват в ежедневните практики в училище и у дома, те се учат как да фокусират вниманието си и следват инструкциите за възрастни. Всеки момент на взаимодействие между възрастен и дете може да се използва като възможност за обучение, за повишаване на знанията, уменията и на двете страни.
Подготвил за вас: Семеен консултант Деница Велкова
Повече по темата може да откриете тук:
Аз съм социално и емоционално компетентен- програма за деца на възраст от 4 до 18г.
Емоционална интелигентност в семейството част 1
Емоционална интелигентност в семейството част 2
Емоционална интелигентност в семейството част 3