Децата разчитат на нашата подкрепа, ето защо е важно да ги подкрепим. 

Но как можем да научим децата да се отнасят с уважение, ако самите ние използваме  неуважителен подход спрямо тях?

Опитайте се да определете дали това е истински „неуважителна“ ситуация, неразбиране или затруднение  на детето да предложи алтернативен отговор  в подобна ситуация.

Бихте могли да заслужите уважение, като на първо място вие самите уважавате детето си.

Какъв по-добър начин да научите детето си от това да  моделирате  поведението, което бихте искали то самото да има към вас?

Покажете им как да уважават, като вие самите ги уважавате. Уважението на детето към родителя не е резултат от упражнява не родителска власт и контрол над детето. Просто се отнасяйте към детето си като личност,  по същия начин, по който се отнасяте към другите възрастни. Например, съобразявайте се с предпочитанията на детето.

Опитайте се да разберете защо детето ви се държи по този начин? Какво всъщност стои зад това поведение? Определете причината за неуважението и се съсредоточете върху преподаването на алтернативи за решаване на проблеми. За повечето родители това е нещо изключително неуважително. Често те се разстройват или ядосват и реагират по подобен  начин:

„Как смееш! Не ти е позволено да говориш с мен по този начин. Аз съм твоята майка/ баща! Мери си приказките… ”        

Като родители имаме своето право да се почувстваме разстроени, огорчени и засрамени. Може да се чувстваме и провалени в ролята си на родител. Какво е намерението на детето, когато казва това?

Децата, които се държат неуважително правят това често, когато са ядосани.  Когато като родители посрещнем гневната реакция, точно тогава  рискуваме, без да осъзнаваме,  да нараним детето си,  да го обидим или фрустрираме. Може да приемете, че това е неговият  инстинкт за съхранение и в отговор на заплахата, която е получило, отговаря реципрочно. Обикновено не е злонамерено. Вероятно така изглежда отстрани, защото децата (и възрастните) не могат да мислят ясно, когато са ядосани. Те просто рефлексивно искат да се преборят, за да се защитят и в такива случаи използват грозни, невъзпитани думи, които нараняват.

Какво бихте могли да направите?

Опитайте се да разберете какво се случва с детето, но със загриженост и с готовност за разбиране и подкрепа.

 „Моля, каква дума прозвуча от устата ти? Може би си ядосан?  Ядоса се, защото ти казах, че след малко тръгваме? Ще трябва да прекъснеш играта си, а ти е много интересно. Разбирам. Съжалявам, но трябва да тръгваме, знаеш.“ 

Когато детето почувства признание и разбиране, неговият гняв ще започне да отслабва и то ще реагира утвърдително на нашите опити да достигнем до същността.

„Е, разбирам, че си ядосан и разстроен. Може да поговорим за това.  Но това не означава, че съм лоша майка. Не одобрявам да ме наричаш така.“

Осигурете пространство за негативните чувства и емоции, говорете за тях, окажете емоционална подкрепа на детето си, поговорете, когато това е възможно и помислете заедно за други начини, чрез които то  да успее да изрази себе си и това, от което се нуждае. Обяснете, че  нараняването на другите с думи не помага особено за намаляване на гнева, както и че не решава проблема ни.

Когато  назовавате и говорите за различните емоциите на детето си, вие му помагате  то само да изследва този свят, да обогатява своя речник на емоциите, да ги  открива, назовава, описва; вие давате инструменти на детето си за решаване на проблеми в други подобни ситуации. Също така, показвате на детето си, че в подобни конфликтни ситуации има начини да останем спокойни, да изразим и отстоим своите желания и интереси, като реагираме по уважителен начин спрямо околните. Несъгласието може да се осъществи, без да е неуважително. Но крещейки  обидени срещу детето: „Как смееш!“, ние  адресираме само собствените  си нужди- нуждата да сме уважавани, почитани от детето си.

Често като родители искаме да имаме пълен контрол върху поведението и предпочитанията на детето си. Звучи глупаво, дори абсурдно, но е факт. Повечето от нас не са толкова крайни, но все пак правим някои вариации на полицейска политика. 

Всеки има своите предпочитания.  Ако не харесваме това, което детето иска, ще обясним мотивите си. Но в крайна сметка детето трябва да се научи да взема решения за себе си. Това е достойно за уважение. Разбира се изключение правят случаите, когато изборът му може да застраши неговата  безопасност или здраве, или това на  другите.

Например, бихте могли да оставите малкото си момиченце да направи своя избор за неща, като собствения й тоалет.  Предложете й варианти, съответстващи на сезона и нека тя направи своя избор измежду две-три вариации. Вероятно често ще е с  различни чорапи, пижама под роклята и т.н. Но бъдете сигурни, нищо чак толкова фатално не се е случило, но свободата и правото на избор, което сте уважили е от съществено значение за възпитаването на уважение и развиването на качествени отношения с детето.

Всеки човек има право да мисли независимо и да харесва различни неща. Това трябва да включва и децата ни.

Когато разликите между децата се приемат, те се чувстват чути и уважавани. Те виждат от първа ръка как да се отнасят към другите, които имат различно мнение. Те научават, че трябва да уважават хората, въпреки различията им.

Бъдете едновременно мили и твърди, за да възпитавате, вместо да наказвате

Проучванията показват, че този подход е много по-ефективен и устойчив в дългосрочен план в сравнение с наказателните стратегии. Дисциплината означава да преподавате или да тренирате умения, поведение, а не да наказвате . 

Ако дисциплинираме, използвайки заплашителен или строг тон, когато децата ни са направили нещо нередно, ние им показваме как да бъдат жестоки и сурови към тези, които правят грешки. Кой не прави грешки?

Представете си, ако допуснете глупава грешка по време на работа и шефът ви се развика и ви опозори. Вероятно ще се почувствате наистина отвратително. Същото е и с децата. Ако сме груби или използваме прекалено жестоки наказания, няма да спечелим уважение .

Уважителният подход във възпитанието няма нищо общо със снизходителното или опрощаващото родителство. Човек може да бъде едновременно твърд и мил, докато дисциплинира. Определянето на твърди граници и придържането към тях е ключово за успешната дисциплина.

Дайте уважение, за да спечелите уважение.

Родителството  е сериозно предизвикателство. Взимането на решение за дете, очакването, подготовката за появата на малкия човек… Целият живот на възрастните започва да се променя и върти около детето. Някои родители изминават дълъг път, срещат редица трудности, преди да се случи това дълго чакано щастие в живота им. Други съвсем не по план, приемат да поемат този път, защото вярват, че така е трябвало да стане.  На фона на всичко онова, през което минава всяко   младо семейство, естествено е да  очакваме  децата да ни уважават подобаващо. Но малките деца не разбират всичко това. И за да бъдем честни пред себе си и справедливи, те не са ни молили да правим всичко това за тях. Самите ние решаваме да поемем тази отговорност.

Ако ние не ги уважаваме, но в същото време очакваме те да ни уважават, това е просто лицемерно.  Уважението не може да се изисква. Може само да се печели. 

Как да спечелите уважение?…

Дайте на детето си истински причини да ви уважава, като бъде добър пример за подражание.

Моделирайте доброто поведение, като демонстрирате уважение към всички, включително към децата си.

Извинете се, когато сгрешите. Всички ние допускаме грешки и губим контрол над поведението си в определени моменти. Прибирайки се изцедени до краен предел от работа, или ядосани, бързайки да се заемем с куп домакински задачи или вглъбени в собствени проблеми. Въпреки това, трябва да си даваме сметка за тези моменти и да не позволяваме те да повредят отношенията с децата ни, в опит да ги възпитаваме. Когато усетите, че започвате да губите контрол или вече сте го загубили, дайте си кратка почивка,  за да се успокоите. След това се върнете при детето и му обяснете случващото се. Признайте грешката си,  обяснете,  че  сте загубили контрол, преминали сте границата на добрия и уважителния тон и затова сте се оттеглили, за да поемете малко въздух. По този начин учите детето си, че да имаш подобни емоции, както и да губиш контрол е „ок“ и това се случва понякога, но не е „ок“, когато започваш да викаш и да се държиш грубо с другия.

Зрелият възрастен поема отговорност и се извинява, когато допуска грешки. Извинението пред детето ви не подкопава вашия авторитет като родител. Напротив, вие укрепвате своя авторитет и достоверност. Демонстрирате почтеност и изграждате доверие с детето си.

Всеки път, когато се изкушавате да демонстрирате власт и сила над детето си, като по-бърз и ефективен начин за разрешаване на определена ситуация на „непослушание“, припомнете си как би било за вас това, как вие се чувствахте като дете, когато някой се държеше по този начин с вас?

Със сигурност не е лесно да направите всичко това, а и на теория винаги звучи много лесно. 

Това, което наистина помага, е да разберем защо ние като родители реагираме по начина, по който го правим в определени ситуации. Детството ни се отразява на начина, по който родителстваме, макар и на моменти да ни се иска да го отречем. Дори тези, които са имали щастливо детство, вероятно също имат нерешени проблеми, които ги възпрепятстват да бъдат най-добрите родители, които могат и искат да бъдат. 

Скъпи родители, този материал е част от поредицата ресурси, разработени в подкрепа на родителството за развиване на социалната и емоционалната интелигентност при децата.

Подготвил за вас:  Деница Велкова