Възпитание с уважение
Децата разчитат на нашата подкрепа, ето защо е важно да ги подкрепим.
Но как можем да научим децата да се отнасят с уважение, ако самите ние използваме неуважителен подход спрямо тях?
Опитайте се да определете дали това е истински „неуважителна“ ситуация, неразбиране или затруднение на детето да предложи алтернативен отговор в подобна ситуация.
Бихте могли да заслужите уважение, като на първо място вие самите уважавате детето си.
Какъв по-добър начин да научите детето си от това да моделирате поведението, което бихте искали то самото да има към вас?
Покажете им как да уважават, като вие самите ги уважавате. Уважението на детето към родителя не е резултат от упражнява не родителска власт и контрол над детето. Просто се отнасяйте към детето си като личност, по същия начин, по който се отнасяте към другите възрастни. Например, съобразявайте се с предпочитанията на детето.
Едно 5-годишно момченце нарече майка си на детската площадка: „лоша майка“. Жената се почувства неудобно и реши да обясни, че никога до сега не е чувала тези думи от устата на сина си, както и че, никой вкъщи не използва такъв речник.:„лошо дете“ или „ти си лош“. Жената допускаше, че е научил това от своите приятели в детската градина. |
Опитайте се да разберете защо детето ви се държи по този начин? Какво всъщност стои зад това поведение? Определете причината за неуважението и се съсредоточете върху преподаването на алтернативи за решаване на проблеми. За повечето родители това е нещо изключително неуважително. Често те се разстройват или ядосват и реагират по подобен начин:
„Как смееш! Не ти е позволено да говориш с мен по този начин. Аз съм твоята майка/ баща! Мери си приказките… ”
Като родители имаме своето право да се почувстваме разстроени, огорчени и засрамени. Може да се чувстваме и провалени в ролята си на родител. Какво е намерението на детето, когато казва това?
Децата, които се държат неуважително правят това често, когато са ядосани. Когато като родители посрещнем гневната реакция, точно тогава рискуваме, без да осъзнаваме, да нараним детето си, да го обидим или фрустрираме. Може да приемете, че това е неговият инстинкт за съхранение и в отговор на заплахата, която е получило, отговаря реципрочно. Обикновено не е злонамерено. Вероятно така изглежда отстрани, защото децата (и възрастните) не могат да мислят ясно, когато са ядосани. Те просто рефлексивно искат да се преборят, за да се защитят и в такива случаи използват грозни, невъзпитани думи, които нараняват.
Какво бихте могли да направите?
Опитайте се да разберете какво се случва с детето, но със загриженост и с готовност за разбиране и подкрепа.
„Моля, каква дума прозвуча от устата ти? Може би си ядосан? Ядоса се, защото ти казах, че след малко тръгваме? Ще трябва да прекъснеш играта си, а ти е много интересно. Разбирам. Съжалявам, но трябва да тръгваме, знаеш.“
Когато детето почувства признание и разбиране, неговият гняв ще започне да отслабва и то ще реагира утвърдително на нашите опити да достигнем до същността.
„Е, разбирам, че си ядосан и разстроен. Може да поговорим за това. Но това не означава, че съм лоша майка. Не одобрявам да ме наричаш така.“
Осигурете пространство за негативните чувства и емоции, говорете за тях, окажете емоционална подкрепа на детето си, поговорете, когато това е възможно и помислете заедно за други начини, чрез които то да успее да изрази себе си и това, от което се нуждае. Обяснете, че нараняването на другите с думи не помага особено за намаляване на гнева, както и че не решава проблема ни.
Когато назовавате и говорите за различните емоциите на детето си, вие му помагате то само да изследва този свят, да обогатява своя речник на емоциите, да ги открива, назовава, описва; вие давате инструменти на детето си за решаване на проблеми в други подобни ситуации. Също така, показвате на детето си, че в подобни конфликтни ситуации има начини да останем спокойни, да изразим и отстоим своите желания и интереси, като реагираме по уважителен начин спрямо околните. Несъгласието може да се осъществи, без да е неуважително. Но крещейки обидени срещу детето: „Как смееш!“, ние адресираме само собствените си нужди- нуждата да сме уважавани, почитани от детето си.
Пример с малкия М.Родителите му споделиха, че един от поводите за напрежение вкъщи е по време на хранене. В случая баща на М. се ядосва и повишава тон, когато синът му започва да „чопли“ хляба от средата на филията и изяжда първо вътрешността, меката част, а корите оставя за накрая. Според бащата правилният начин за ядене на хляба е отвън навътре. |